Родена съм през 1958 г. Ето как живях тогава:
By Живяла съм в онова време, кога хората бяха истински човеци и бяха щастливи. Моето семейство никога не е имало недоимък от храна, храна имахме достатъчно, защото си произвеждахме и то почти всичко.
Детството ми е минало в едно селце сгушено между полите на Сакар планина, селцето се казва Сакарци, за съжаление в днешно време хора вече няма там. Но през соца имаше всичко.
Хората бяха добродушни и си помагаха. Работата на село беше свързана със земеделие и животновъдство. Имахме държавно селското стопанство във всяко село имаше овцеферми, кравеферми, свинеферми, птицеферми.
Хората имаха работа, а и селското стопанство на една държава я държи здраво, тъй като е гръбнака на икономиката на тази държава. Всичко което се отглеждаше по селата отиваше в градовете. Животните на кланицата, плодовете в завода за консерви. Имахме най- чистата екологична храна, имахме качество и контрол.
Освен това във всеки селски двор хората си отглеждаха животни, като краве, овце, кокошки и прасета, а, градините им бяха пълни с фиданки и разни други зеленчуци. Специално в моето семейство всяка година по Коледа колехме по две прасета. Правехме най – вкусната домашна луканка!
Минка Георгиева, Ямбол
Източник: Сензация
