Работещите в чужбина били берачи на ягоди, бършели задниците на стари баби, били тираджии, кръчмари, чалгари, общи работници, миячи на чинии и какво ли още не…
By Работещите в чужбина били берачи на ягоди, бършели задниците на стари баби, били тираджии, кръчмари, чалгари, общи работници, миячи на чинии и какво ли още не…
Да, такива са!
Ей така, просто си разсъждавам…
Можеха ли берачите на ягоди, да берат ягоди тук?
Можеха, но от 30 години ягоди за бране няма, имаме си замеделски производители берящи субсидии.
Можеха ли тези, които бършат задници на чуждите, да стоят и обгрижват родителите си тук?
Можеха, но нямаха нито работа, нито подкрепа, и избраха да погребват близките си по телефона, за да има все пак някой лев за децата им, останали при бабите си!
Можеха ли тираджиите да шофират български камиони, доставящи стоки от тук?
Можеха, но там не им се налага да го правят без пари, с претоварени камиони, с глоби под масата, над масата и със същия риск за живота си! Пък и от къде да товарят стоки тук?!
Можеха ли миячите да си мият чиниите тук?
Можеха, осигурени на 4 часа, на минимална работна заплата, 7 дни в седмицата, с два дни отпуск в годината по болест!
И радвайте се, че все пак от тези хора има останали и тук! Инак, кой ще ви(ни) “обслужва“ – не харесвам тази дума!
Сбъркано е нещо, някъде!
И все си мисля, че не е сбъркано в хората навън!
Сега е сбъркано от 10 години.
Преди 10 години беше сбъркано от 20 години.
Преди 20 години, било сбъркано от 60 години.
Преди… Никой не помни, пък и не чете!
То не е от сега!
След още 10 ще е сбъркано, от още 10 години, нали?
Ако не започнем да мислим…
