Полицайка от български произход стана герой в Торонто
By Полицайка от български произход стана герой в Торонто
20-годишно момче се прибира призори от дискотека. Живее в Торонто, Канада. Преди това взел някакъв наркотик, но се чувствал добре. Легнал си, но след известно време майка му чула специфично изхъркване от стаята му. Това бил последният дъх на сина й…
Опитала се да го събуди, говорила му, но безуспешно. Веднага подала сигнал на 911, че детето й е без пулс. “Около 5,30 часа сутринта аз и моят колега се прибирахме към районното, за да приключим нощната смяна. Дойде повикване, че 20-годишно момче е намерено от майка си без пулс. При такива случаи към мястото се отправят пожарна, полиция и линейка и който стигне първи, той реагира.”
Така започва историята за един спасен живот от българската полицайка Мария Зашева, която от 20 г. живее в Канада. Пред “24 часа – 168 истории” тя разказа с какво се сблъсква всеки ден – с уточнението, че обожава работата си.
“Без колебание поехме сигнала – разказва Зашева. – Активирахме светлини и сирени и бяхме там първи. Намерихме майката, която се опитваше да му окаже първа помощ. Беше ужасно стресирана и опитите й бяха напълно неуспешни. Момчето беше започнало да сменя цвета на лицето си. Беше страшно. Започнах да му правя сърдечен масаж и не спрях 7 минути.
Това бяха най-дългите 7 минути в живота ми
Отнякъде ми дойде някаква сила и не спирах да правя масаж и да му говоря. При сърдечен масаж трябва да се натиска много силно и за да се стигне до сърцето, ребрата се чупят. За мен беше изключително травмиращо, когато чувах изпукването на ребрата, но знаех, че това е единственият начин момчето да остане живо. В един момент чух леко изхъркване. С колегата го обърнахме настрани и от устата му потече някаква течност. Още обаче нямаше пулс. В един момент усетих леко дихание и пулсът му се върна. Момчето отвори очи, започна да диша и тогава дойде и линейката. Усетих огромно облекчение, но бях толкова стресирана, че седнах в единия ъгъл на стаята и започнах да плача като малко дете. Емоцията беше много силна и нямаше как да не я изразя с глас. Той беше в ръцете ми и беше умрял.”
Като по чудо Мария връща момчето от смъртта. И е горда, че е спасила живот. Това се случва още миналата година, но едва сега случаят доби популярност, след като младата жена спечели специална награда, която се дава изключително рядко. За да се получи това отличие, трябва да се мине през много комисии на провинциално и държавно ниво.
Всъщност за да стигне дотук, Зашева се бори много. Напуска България само на 20 години.
Последвала в Ню Йорк приятеля си, който след това й станал съпруг.
“Аз съм от Павел баня. Не исках да заминавам, не знаех една дума на английски, а и гордо учех в така мечтания от мен Софийски университет – спомня си полицайката. – Първите години в САЩ бяха изключително трудни. През деня ходех на училище, за да уча английски, а вечер работех дълги часове в един италиански ресторант. Наеха ме без език, за да помагам на помощниците на сервитьорите (позиция, която е популярна в САЩ). Казах си, че един ден ще науча английски толкова добре, че да стана сервитьорка. И успях. Дълги и тежки месеци по-късно вече бях сервитьорка и това за мен беше огромно постижение. Две години след това се роди голямата ми дъщеря Ния. Редувахме се със съпруга ми – през деня работеше той, а вечерта – аз. Малко по-късно се записах да уча в най-добрия университет в Торонто, Канада – University of Toronto.
Завърших двойната специалност “Криминология и френски” с отличие
След това 3 г. работих почасово абсолютно безвъзмездно в стария съд в града, както и в офис като пробационен офицер, също без заплата.”
Въпреки че трудно се влиза в държавната администрация в Канада, след като се отворило място за пробационен офицер, Мария се явила на много тежки интервюта и се преборила сред десетки кандидати. Официално била наета, а междувременно родила и малката си дъщеря София.
“На тази позиция се занимавах с извършители на тежки престъпления и сексуално насилие, както и тренирах новонаетите кадри и водех програмата за работа на доброволни начала в офиса – спомня си Мария Зашева. – Около 6 г. работех това и много го харесвах. Всеки пробационен офицер си има собствен офис, където се подписват осъдените, а те са рецидивисти. В нашия офис нямаше полиция и ние ги вкарвахме на доверие при нас.
Заплашвана съм многократно от престъпниците. Ние ги наричаме клиенти
Те трябва да изпълняват задачите си – общественополезен труд или посещение на някакъв курс. Ако не го правят, аз ги връщам в затвора. Когато разберат това, стават много агресивни, дори скъсяват дистанцията през бюрото и това е доста страшно. Но моето най-голямо оръжие е начинът, по който комуникирам. Лично мен не са ме нападали, но мои колеги са удряни.”
Мария винаги говорела с престъпниците внимателно и ги убеждавала да изпълняват съвестно и дисциплинирано задълженията си.
“По някакъв начин ние сме учители – споделя полицайката. – Обучени сме да им помагаме, насърчаваме, подкрепяме, да осъзнаят разни концепции в живота, които по едни или други причини не са успели да разберат. Например един от клиентите ми бе заклет алкохолик от много години. Постоянно влизаше и излизаше от затвора, защото крадеше, за да си купи алкохол. По едно време дори беше започнал да взема наркотици. Беше много тежък случай. Неговият пробационен период беше максимален и аз имах 2 години и половина, за да работя с него. Той идваше да ме вижда всяка седмица. Клиентите могат да идват веднъж в месеца, на всеки две седмици или всяка.
С него правехме планове, той ги нарушаваше и всичко започваше отначало
И в един момент минаха 6 – 7 месеца, в които той не беше пил и не бе откраднал нищо. След като видя собствения си прогрес, той сам се амбицира. Случвало се е да ми звъни в офиса, когато е в трудна ситуация, за да получи подкрепа и да не посегне отново към чашката. Като цяло с клиентите си развивах много добра връзка и това помагаше и на мен.”
Източник: 24 часа
