img

Ето какво се случва с Чавдар извън Фермата

/
/
/
370 Views

46-годишният плевенчанин е наследник на голям род с богата история, а прадядо му е бил част от опълчението на Шипка.

Баща е на три деца и е човек, който не прави компромис с принципите си, независимо каква е цената. Може да си го позволи, защото я е плащал в годините назад, а към днешна дата със сигурност е най-популярният хлебар в Плевен, където създава пекарна за автентични български изделия.

Разговорът с него е повече от откровен и със сигурност ще ви накара много да се замислите, най-малкото, защото рядко се срещат българи с подобно ясно изразено самосъзнание.

– „Фермата“ е вече зад гърба ти. Кажи ми какви равносметки си направи и оправдаха ли се очаквания за всичко, което се случи във формата?

– Сложен въпрос… Не мога да кажа, че са ми са се оправдали очакванията, защото изпитах едно леко разочарование. Срещнах неща, които не очаквах да видя. Не срещнах хора, които са подобна порода като мен, за които българщината и българското съзнание са по-ярко изразени, а родолюбието им – по-силно. Търсех подобен род хора с такава душевност, но за мое разочарование не срещнах.

– Май си единственият участник, който на тръгване изпитва удовлетворение… Кои бяха преломните моменти, които доведоха до това?

– Истината е, че първите една-две седмици аз се ориентирах, а вече към 30-ия ден със сигурност видях и какви са настроенията на хората, кое ги вълнува, кое е важно за тях. Всъщност тогава започна и моето разочарование, а то доби много ясни очертания, когато се случи сблъсъка покрай четенето на Алманаха. Това беше моят преломен момент на 100%! След това си развалих отношенията с повечето фермери.

– Казваш „видях какво ги вълнува и какви са интересите им“. Какво те изненада толкова неприятно?

– Видях една липса на заинтересованост, едно неглижиране на Алманаха. И не просто само към него, а към българската история като цяло. Това не само ме огорчи, но ме и ядоса. Интересното е, че аз очаквах да чуя повече тези и причини за присъствието на всеки във „Фермата“, а това, което чувах най-често, звучеше така: „аз съм тук да се забавлявам“, „тук съм да си правя каквото искам и да си говоря както си искам“. Това е в ужасен разрез с моите ценности, култура и манталитет. Дори скандално се различават от мен! Мисля, че това наистина ме пречупи и видях, че това не е моята среда. Налегна ме и носталгия към семейството ми, емоциите се смесиха и се получи доста болезнено.

– Ти си наследник на голям род с доста богата история, а прадядо ти е бил част от опълчението на Шипка. Може би от тук идва и твоята непримиримост към подобни ситуации?

– Категорично има връзка, да. Имам огромното щастие и късмет моята родова памет да е много силна и много ясна. В нашия род пазим реликви и паметници, които са на повече от 120 години, свързани с легендарни прояви на моите прадеди. Получил съм информация, както се казва, от първа ръка. Не просто съм получил имена, дати и събития от дядо си и от баща си, а цели разкази. Запечатал съм ги в себе си много дълбоко, предавам го и на децата си. Точно това ме е формирало още от детската ми възраст.

Когато учех история в училище и си навързвах нещата, приравнявайки ги с историята на дедите ми, още тогава в мен се оформяше една много силна почит. Много ми се иска да видя хора, които усещат тази българщина като мен. Може да прозвучи глупаво, но се чувствам малко самотен в това.

– В такъв случай дали може да се каже, че онова, което се случва във „Фермата“, е една проекция на живота и обществото извън нея?

– Много точно казано даже. Тази тема дори я засегнах още докато бях вътре и фермерите ми се разсърдиха най-вече, когато използвах израза „това не е моята България“. Казах ясно на масата, че ако това е извадката на българското общество, с изключение на 2-3 души, то значи това не е моята България. До такава степен се разочаровах.

Може да е прозвучало пресилено или дори грозно, но го казах безкрайно искрено, без да искам да им спестя нищо. В крайна сметка това е болка, която усещам от този факт и ако я тая само в себе си, какво – ще бъда просто един комплексиран човек?! По-добре да я извадя и те да решат сами какво да правят с нея.

– Добре, но основно разочарование ли беляза участието ти във „Фермата“? Нямаше ли и хубави моменти, за които наистина си е струвало всичко останало?

– Ооо, имаше, разбира се. Едно голямо разочарование не може да скрие десетките хубави моменти, защото аз получих комуникация с някои хора, с които се докоснахме ментално. Например с Ваня, която има изключително задълбочено мислене, изненадващо за мен, защото рядко съм срещал хора на нейната възраст, които да имат такава философия. Това ме зарадва много, защото тя определено е от моята порода хора. Такъв бях и аз преди 20 години.

Много ми беше приятно общуването и с Георги, който е от смесен брак – наполовина българин, наполовина с турско потекло. С него се обръщаме един към друг с „братко“. Оказа се, че неговият пра пра прадядо е бил в турската махала до Севлиево, всъщност е бил на Шипка заедно с моя прадядо. Нищо чудно да са споделяли и един залък. Почувствах този човек страшно близък, както, оказа се, и той мен. Сродни души. Имах хубави разговори и със Стефан, който е много прагматичен, и е един от малкото хора, които успяха да ме разгадаят.

– Определено мисля, че си от хората, които за нищо на света не биха си изневерили на принципите, каквото и да им коства това. Има и тежко потвърждение в живота ти за това – преди години, когато се отказваш от високоплатен пост в голяма финансова компания заради морален конфликт. Греша ли?

– Не, напълно е вярно. Истината е, че музиката е моята първа професия и голяма любов. Упражнявах я с огромно желание. После, когато се ожених, семейството измести тази голяма любов. Когато обаче семейството започна да се разраства, потърсих доходна работа. Бях по-млад и правех компромиси с принципите и идеалите си. Работих като мениджър в сектора на микрокредитирането, но там нещата не са никак розови. В рамките на повече от 10 години се издигнах много в йерархията, стигайки до много високо ниво, управлявах близо 700 човека, с всичките екстри, което това носи – висока заплата, уважение, служебни автомобили и т.н.

Но когато виждах крайния клиент на услугите, които предлагахме, не виждах щастливи хора. Виждах обременени хора, които трудно си връщаха заемите, хиляди житейски истории, с които се сблъсквах всеки ден и които трябваше да преглъщам в името на печалбата, тъй като, в крайна сметка, работех за едни инвеститори, които си искаха парите.

Истината е, че всяка изминала година там се чувствах омерзен. Потърсих начин да изляза от всичко това, което никак не е лесно, защото си финансово зависим, с три деца, чиято издръжка е жестока, особено ако човек иска да ги гледа правилно. Търсех начин да продължа да се грижа за семейството си и да се измъкна от този капан. И именно хлебарството, което беше мое хоби, ми даде този изход и изкупление. И Слава Богу, защото сега, вече 9 години в тази професия, аз виждам едни щастливи хора.

– Няма нищо по-голямо от хляба, нали така?

– Напълно вярно! И не само това. Когато направя хляба и съм уморен, но щастлив, след това виждам едни доволни хора, които на другия ден отново са на вратата на моята пекарна. Тук няма как да има морален конфликт. Вярвам, че българското общество трябва да стигне до онзи момент, в който всички да се чувстват така, както се чувствам аз. Да надградят живота си до степен, в която да са щастливи в семейството и в работата си. Да дават на останалите и да взимат от тях. Ние затова живеем. Такъв е смисъла на живота.

– Предполагам, че настроенията сега в родния ти Плевен са много приповдигнати?

– Бил съм известен преди това, не чак популярен, но хората ме познават. А сега, след „Фермата“, се получи една свръхпопулярност. Получавам много поздравления, от които чак се засрамвам. Не вярвам, че заслужавам чак толкова много тези хвалебствия. На моменти малко даже ми изкривяват себеоценката, все едно, че получавам нещо, което не заслужавам чак толкова.

– А може пък да е точно обратното! И говорейки по темата за българщината, и в частност за Плевен, няма как да не спомена за емблематичния парк Кайлъка, за който от известно време се полагат усилия да бъде възстановен…

– Всъщност с моето семейство участваме всяка пролет в почистването на парк „Кайлъка“, включително и децата. Там винаги има много работа, парка е огромен и много дълги години беше занемарен. Има една битка между области и община – кой да го стопанисва и защо, а пари няма. Добре, че накрая една добра душа, Люси Дяковска, организира много неща в подкрепа на парка и продължава да го прави.

В детските си години с нея сме играли заедно, бяхме комшии. Наскоро я срещнах и й казах: „Спомняш ли си как някога карахме колелета“, а тя отвърна – „да, и играехме на фунийки“ (смее се). Ето един добър плевенчанин колко много може да направи за обществото и за българщината – аз й свалям шапка!

– Да се върнем накрая за малко пак във „Фермата“, за да попитам как реагираха съпругата ти и децата след това?

– Те ми казаха, че съм техния герой – но не само заради участието във „Фермата“, а и заради факта, че показах това, което наистина съм. Не можах да сложа маска, нито да покажа нещо по-различно от това, което съм и вкъщи. А тази раздяла ни подсети – мен и жена ми, колко много се обичаме, въпреки 20-те години брак и трите деца, които имаме. Нашата любов си продължава и я усетихме сега дори още по-силно.

– Значи още един бонус от „Фермата“! А за кого ще стискаш палци за финала?

– О, 100% бонус, да! За финала мога да кажа, че ще се радвам да видя там и Ваня, и Георги. Те заслужават да спечелят, не само заради паричната награда, колкото заради моралното удовлетворение. Живка също ми е много близка, защото нейните разбирания и ценности са много подобни на моите. За мен парите отдавна са загубили онзи смисъл, които имат за много хора и затова, ако такъв тип хора стигнат до финал, аз ще бъда удовлетворен, че „Фермата“ се е изпълнила правилно

Източник: Шоу блиц

Твоят коментар

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *