Експерти: Олиото може да стигне цена от 10 лв.!

С 9 стотинки само за седмица е скочила цената на литър олио на едро, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Производители на олио прогнозират двоен скок в цената на рафтовете в магазина. От фабриката в Калиакра обясниха това с войната в Украйна.

„В момента 80% от световното производство на слънчогледово олио е концентрирано в Русия и в Украйна. Съответно нарушаването на доставките от тези дестинации предизвика изключително повишаване на търсенето от западноевропейски страни и от Азия към българските производители, което доведе до изключително увеличение на цената на слънчогледовото олио у нас“, казаха от фабриката, предава bTV.

Оттам увериха, че производството няма да спре.

И Русия, и Украйна са водещи производители на пшеница за световните пазари. „Двете страни заедно осигуряват почти 30 процента от изнасяното жито“, казва евродепутатът Мартин Хойслинг от Зелената партия. Ако продукцията от двете страни отпадне, отражението върху световните аграрни пазари ще е огромно.

Войната вече доведе до невиждано високи цени на пшеницата. На международните зърнени борси има увеличения от 25 и повече процента. Има и друго: голяма част от житото, изнасяно от Русия и Украйна, не е предназначено за ЕС, а за Близкия и Средния изток. Спадът в производството и трудностите при транспортирането – например заради разрушени релси, пътища или пристанища – могат да доведат до сериозни проблеми с осигуряването на нужните количества жито, опасява се Хойслинг. Недостигът ще трябва да се запълва с производството от ЕС.

Слънчогледово олио, соя, фураж

Но не става дума само за пшеницата и зърното от Украйна, а и за други аграрни продукти. „Преди 20 години в Северна Украйна дори не бяхме виждали соя, никога не бяхме отглеждали царевица, а слънчогледи имахме само в градината“, казва Алекс Лисица, който има земеделско стопанство в Северна Украйна и е начело на Украинския аграрен съюз.

Междувременно страната изнася големи количества слънчогледово олио и соеви продукти на световните пазари. От соята пък има нужда за производството на месо в ЕС: като храна за животните. Всички тези фактори определено ще повишат цените на селскостопанските продукти, което ще се усети и от потребителите.

„Затова трябва добре да обмислим дали да продължаваме да храним свинете, кокошките и кравите с близо 70 процента от европейското зърно. Вероятно би трябвало да се отнасяме по-внимателно към ресурсите“, казва Хойслинг. „Всичко това ще се отрази на европейското селско стопанство и ние трябва да помислим как то да стане по-устойчиво, а не да залагаме толкова много на вноса.“

Последиците за селското стопанство

Отражението на войната върху снабдяването с хранителни продукти може да се сравни с това върху енергийния пазар: откроява се голямата зависимост от вноса.

Това се отнася и до азотните торове, които европейските фермери внасят предимно от Русия и от Беларус. Производството им е изключително енергоемко, а енергията в тези две страни е относително по-евтина заради запасите от земен газ. Междувременно обаче и там има сериозни увеличения на цените.

Никой в ЕС не допуска, че ще има сериозен недостиг на селскостопанските продукти. Но те определено ще поскъпнат сериозно – включително и като следствие от войната.