Дъщерята на Астор проговори за последните думи на баща си

Мериам е младо момиче, родено в Дубай. В един прекрасен ден то решава да хвърли бурката, да облече дънки и тениска, и да тръгне из Европа. Завъртяло глобуса и пръста й попаднал на България, страна, за която нищо не знаела.

Пристигнала в София и отседнала хотел в центъра на града. Там се запознала Мелитос, внукът на собственика. Било любов от пръв поглед. Всички кметове в столицата и околността й обаче, по свои си бюрократични причини, отказали за узаконят брака на младите.

Отчаян Мелитос се обърнал към дядо си Астор: Нали си магьостник, направи нещо? Дядото вдигнал телефона, говорил с някого и скоро във Вълчи дол Мериам и Мелитос станали семейство. Този бил последния фокус на Астор.

Петнадесет дни живот не стигнали на великия маг да види правнука си Деймос. Астор си отиде от този свят на 15 май. До него в последния му час е била дъщеря му Арус, припомня ТОП Новини.

– Ари, кои бяха последните думи, които чухте от баща си?

Около месец преди края татко често ме питаше: Докога ще продължи това? Не го желая вече този живот. Веднъж бяхме само двамата и той каза, всъщност това бе последното, което чух от него: „За нищо не съжалявам“.

– Кога разбрахте, че баща ви е по-специален, известен човек?

Във втори клас. Имаше родителска среща, нещо сгафих и бях много притеснена. Когато баща ми влезе в стаята обаче, всички родители и учители го наобиколиха и започнаха да го разпитват. За учениците въобще не стана дума. Тогава разбрах, че баща ми е популярен и много хора го знаят.

– Кой според вас е най-големия му успех?

„Оскарът“ на американското братство на магьостниците. Тогава бях на девет. Чувах вкъщи, че родителите ми са отишли в Америка. Мислех че това е на Луната. Върнаха се със златна статуетка, но баща ми беше унил, не се радваше. По-късно разбрах, че много искал да сподели успеха си с Людмила Живкова, но докато са били зад океана, тя починала. Това много го натъжи.

– Имало е и друга причина да бъде тъжен. Доста завист породил у колегите му „Оскарът“?

Да, някой пуснал слух, че статуетката не е спечелена на фестивал, а е купена от пазара. След време се зарових в много източници, свързани с това събитие. Намерих имената на всички носители на приза през годините. Разбира се, и Астор беше там, при това посочен като единственият европеец, спечелил високото отличие. Когато разбрах, че за тази авантюра баща ми е вложил всичките семейни спестявания, си дадох сметка още веднъж колко смел човек е бил. За него работата му беше религия. Обичаше колегите си, искаше да бъдат задружна общност. Често ги събираше в ресторанта ни. И само там хора, които иначе не си говореха, можеха да се видят седнали на една маса.

– Какво стана с реквизита му?

Той предварително ми беше казал на кой от учениците и колегите му какво да дам. Част от наградите са в мен. В родния му и любим Шумен вече има инициатива да правят паметник и музей на баща ми. Пазя ги за там.