
България се намира в Европа. Винаги си е била там…
България се намира в Европа. Винаги си е била там. И дори по време на турското робство България е съществувала, защото българите са съществували и не са се отвръщали от нея. България е в душата на българина. Кисел, гневен, пиещ и ругаещ, всеки българин носи България. Ние сме българоносци, които въпреки всички гнусотии, които се вършат срещу нас и срещу Родината, продължаваме да обичаме – тихо, дълбоко и топло. Това е причината да бъдем мразени. Не щем да сменим България.
Не мога да кажа дали ще успеем да се преборим за Нея, защото срещу нас е изключително подъл и злобен враг, който мрази българите и тяхната земя. Мрази българското. Мрази българската музика, българската храна, българските обичаи, българската история. Тоя враг не е от вчера. Той дълго и системно е обучаван в чуждопоклоничество и омраза към България. И ако доскоро врагът се беше притаил, то днес той управлява държавните дела. Продава, подарява, прахосва, унищожава, затрива всичко, което произлиза от българите и се опитва да го замести с измислени, опасни и гнусни сурогати.
България се намира в Европа, но това не означава, че всичко, което се налага в Европа, трябва да бъде натрапено и на българите. Някакъв европейски съд бил наложил на България да приеме законодателство за еднополовите бракове. Тоя така наречен съд не се намира на територията на България и не е български. Неговите правомощия в България се простират според нивото на продажност и корумпираност на местните власти, а не произтичат от задължения, които българите са приели към него.
В България общественият договор отдавна е анулиран. Той не съществува. Не съществуваше по времето на така наречения комунизъм, не съществува и в епохата на „демокрацията“. А последното правителство, което разбира се не е никакво правителство, а някаква сбирщина от верни на чужди посолства, служби и богаташи индивиди, е илюстрация на арогантна българофобия и цинично политическо насилие над българите. Заедно с него се влачи тинята на антибългарския интелектуализъм и академизъм. Писатели, артисти, музиканти, журналисти, професори, доценти и академици – паплач, отвратително продажно стадо българофоби, хетерофоби, родинофоби крякат неудържимо срещу България, българите, песните, хорáта, храната, децата. Врещят в неистовство срещу всичко свято.
Това, което минава за обществен договор в момента е свинщина, безобразие и нахалство и трябва да бъде напълно премахнато. Не зная как се премахва обществен договор, но мисля, че общественото неподчинение е едно добро начало.
Твоят коментар